Оново момиче странното. Интересното и непредсказуемото. Онова момиче с красивата и изпълнена със слънчеви лъчи усмивка. Онова момиче с тъмните и тайнствени очи, в които потъваш когато ти се спи. Онова момиче, което те изпълва с топлина, когато я погледнеш. На външен вид почти нормална, но си в голяма заблуда. Може да те подлуди, да те докара до такова положение, че да вършиш глупости. Това момиче, което когато се скарате не спи, не яде, не говори с никого. Цяла нощ може да плаче, да мисли за теб и думите,които й каза. Разбитото й сърце не разбира какво се случва. Онова лудото и необикновенно момиче.. В нея ли се влюби? С нея ли направи реалността си магична и почти изживяна? С нея ли пое рисковете на живота си? Или преовиличавам? Не си разбрал с какво се забъркваш.. все още. Замесен си в голям и деспотичен план. План за живота, написан още много отдавна. Нейният план. Тя е невероятна. Не разбираш още за какво ти говоря, нали? А и не можеш. Все още не можеш. Тя не е разкрила всичките си таланти, всичките си мисли, не ти е дала цялата си невероятна и малко налудничева енергия, не ти е разказала гледната си точка за живота и глупостите в него. Тя може би е много наивна, доста глуповата, наперена и утракана, но също е и добродушна, свенлива, срамежлива и треперяща малка нимфа. Забелязал си, че много често дясната й ръка трепери непредсказуемо. Питал си се, може би стотици пъти защо така трепери. Може би си си задавал и хиляди други въпроси. Знаеш за какво ти говоря. Като например защо тя винаги носи червен конец на лявата си ръка от както се помни. Защо винаги излиза от дома с 3 черни ластика и един розов, които не ползва, но просто носи на лявата си ръка. Защо гривната, която 10-годишно хлапе й е подарило има толкова голяма стойност за нея и тя не тръгва никъде без да я сложи на дясната си ръка. Защо понякога мълчи, гледа в пространството и просто глупаво мълчи, като в транс. Питал си се милиони пъти за какво мисли, когато не мисли за нищо. Питал си се още защо в един момент е лъчезарна, мила и забавна, а в следващия тя ти вика и се ядосва, че чак лицето й почервенява и заприличва на домат, а когато ти й отвърнеш викайки тя просто спира да говори и изчезва в пространството, може би и започва да плаче. Искал си много пъти просто да й кажеш ‘майната ти’ и тя да си отиде, защото би си отишла, когато я отпратиш. Би си отишла от теб, само защото ти си й показал, че вече не ти е нужна. Но никога не би го направил. Може би се питаш защо не би. Ами простия отговор е, че тя те кара да бъдеш щастлив, да, кара те да се чувстваш добре дори, когато се карате и й крещиш, ти все още се чувстваш добре. Пази я! Може би не я обичаш, може би и тя теб не. Все още не.. Но пази я и я накарай да те обича безпристрастно и без причина. Накарай я да се чувства добре, дясната й ръка да не трепери вече, да ти обясни защо носи всички тези ластици, навързани на ръката си, да ти разкаже историята си, не тази за ежедневието й, а тази за живота в тялото й. Накарай я да ти разкрие всичките си таланти, тайни и чувства. Да се съблече и да ти покаже лудостта си. Накарай я тези няколко прости неща и гледай как ще е твоя до края на безкрайността. Тя ще разбере, ще те обгърне с топлина и ще ти даде частичка от добротата в сърцето си. Ще ти хареса да се чувстваш тапъл и леко луд до нея. Тя ще се чувства нужна да ти дава всеки ден по малко и така вие ще си принадлежите. Поздравления, приятелю, ти си влюбен в напълно лудо момиче. А какво по-хубаво от това?